В света на академичната литература и поезия, името на Ребека Леман звучи като свеж въздух, който разбива стереотипите за творческото писане. Тя е не само преподавател, но и талантлив поет, автор на три сборника с поезия, сред които "Между разпадите" и "Потенето на болестта". В своята работа тя демонстрира как креативността и структурата могат да съществуват в хармония, като подчертава, че правилата в поезията са гъвкави, а не строго задължителни.

В света на академичната литература и поезия, името на Ребека Леман звучи като свеж въздух, който разбива стереотипите за творческото писане. Тя е не само преподавател, но и талантлив поет, автор на три сборника с поезия, сред които "Между разпадите" и "Потенето на болестта". В своята работа тя демонстрира как креативността и структурата могат да съществуват в хармония, като подчертава, че правилата в поезията са гъвкави, а не строго задължителни. Писането за нея е като практика, подобна на йога или ръкоделие – изисква редовност и посвещение.

Интересното е, че Леман обича да играе с формите и ритъма, като често използва традиционни и експериментални техники в стиховете си. Тя споделя, че е привлечена от музикалността и езиковите игри, което я води до създаването както на свободни, така и на структурирани произведения. Например, нейният трети сборник включва серия от взаимосвързани и контрапунктови поеми, които изискват активна читателска ангажираност.

По време на пандемията Леман направи голямо откритие – реши да напише роман. Това беше нейната дълго потискана мечта. Резултатът е "Играта на обезглавяването", роман за Ан Болейн, в който тя оживява героинята след смъртта й и я изпраща на пътешествие за отмъщение. Тази история е вдъхновена от легендата за Гавейн и Зелената рицарка, символизираща изпитанията и честта.

Това ново предизвикателство я научи на важен урок – да се рискува и да се изследват нови територии. Писането на този роман бе за нея като игра с времето и историческите митове, като същевременно й даде възможност да се потопи в богатия свят на тюдорската епоха. Тя често слуша исторически подкасти, за да се вдъхновява и да се откъсне от ежедневните проблеми.

В класната стая Леман цени момента, когато студентите й представят своите проекти за дипломни работи. Това е нейният любим момент – да види как млади таланти се изразяват и растат. Тя вярва, че бъдещето на креативното писане е трудно да се предвиди, защото то е силно свързано с интуицията, вдъхновението и късмета.

На нощната си маса тя държи книги като "Заслепените кости в полунощната почва" на В. Е. Шваб и "Нормални жени" на Филипа Греъг. Следващата й голяма книга ще бъде роман за Ан Болейн, изпълнен с магия, история и лични битки. В този свят тя намира не само вдъхновение, но и начин да преодолее страховете си чрез писане и изследване.

Леман напомня ни, че творческото писане е изкуство без ясни правила, а истинското майсторство идва от смелостта да се експериментира и да се слуша вътрешният глас. Тя е пример за това как креативността може да разчупи рамките и да отвори нови хоризонти.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.